Utvidet returrett til 31. januar 2025

Bøker av з

Filter
Filter
Sorter etterSorter Populære
  • - мета-онтология общества
    av &#1072, &#1080, &#1084, m.fl.
    671,-

  • av &#1072, &#1073, &#1077, m.fl.
    715,-

  • av &#1072, &#1076, &#1085, m.fl.
    507,-

    Диссертациялық жұмыс жалпыланған Лоренц кеңістігіндегі екі өлшемді Харди-Литтлвуд типті теңсіздіктерді зерттеуге арналған. Соңғы он жылдықта Харди-Литтлвуд типті теңсіздіктер белсенді түрде зерттеліп келеді. Мысалы, классикалық Лоренц кеңістіктерін 1950 жылы Дж. Лоренц енгізген [1-11]. 1974 жылы швед ғалымы Л.-Е. Перссон өзінің жұмыстарында жалпыланған Лоренц кеңістіктерін анықтап, кеңінен Фурье қатарлар теориясында қолданады [4-6]. Бұл кеңістіктерді қолдану өте ыңғайлы болып келеді. [5] мақалада Лоренц кеңістіктерінің кейінгі кездегі аппараты зерттеліп, салмақты теңсіздіктерде қолданылады. [2] мақалада осы кеңістіктерде Харди-Литтлвуд типті теңсіздіктер қарасытырылады. Осы теңсіздіктер екі өлшемді жалпыланған Лоренц кеңістіктерінде әлі толығымен зерттелмеген.

  • av &#1072, &#1076, &#1080, m.fl.
    505,-

  • av &#1072, &#1076, &#1080, m.fl.
    281,-

  • av &#1077, &#1085, &#1088, m.fl.
    505,-

  • - сборник о роли права, бизнеса, технологий и &
    av &#1080, &#1073, &#1077, m.fl.
    281,-

  • - До Ефесян 6:10-18
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    135,-

  • - Псалом 34
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • - 1 до Коринтян 13
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • - Псалом 91
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • - Псалом 120
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • av &#1072, &#1076, &#1080, m.fl.
    556,-

  • av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • - Псалом 100
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • - Псалом 23
    av &#1072, &#1076, &#1041, m.fl.
    127,-

  • av &#1072, &#1080, &#1077, m.fl.
    802,-

    Ушбу монографияда ёлғизлик ҳисси муаммосининг психологик тадқиқотлар предмети сифатида кўрилиши, ўсмирлик даврида ёлғизлик ҳиссининг эмпирик ўрганилиши, ўсмирларда ёлғизлик ҳисси профилактикаси ва коррекциясининг амалий имкониятлари кўриб чиқилган. Монография ўқитувчилик фаолияти билан шуғулланувчилар, педагоглар, психологлар ва олий таълим муассасалари талабаларига мўлжалланган.

  • av &#1076, &#1080, &#1077, m.fl.
    854,-

    Мазкур монографияда молиявий инструментларни тушунчаси, унинг моҳияти, уларни сотиш ва сотиб олиш билан боғлиқ жараёнлар, уларни бухгалтерия ҳисобида юритиш, счётлар режасидан фойдаланиш, фонд биржалари иштирокчиларининг молиявий ҳисоботларини таҳлил қилиш ва унинг натижаси бўйича тегишли бошқарув қараорларини қабул қилиш масалалари ёритилган. Жаҳон коронавирус пандемияси шароитида фонд бозорини ривожланишидаги муаммолар ва унга доир ўзгаришлар таҳлил қилинган. Дунёнинг йирик давлатларида қимматли қоғозларнинг назоратсиз чиқарилиши натижасида кўплаб нуфузли халқаро таҳлил марказлари ва экспертларининг безовталанишига сабаб бўлмоқда. Шу сабабли уларни таҳлилини амалга оширишда умумий қабул қилинган методика асосида молиявий ҳисоботларни таҳлилини ташкил этиш хусусияти ва халқаро аудит стандартларини қўллаш масалаларига кенг эътибор қаратилган. Монографиядан қимматли қоғозлар бозорини бухгалтерия ҳисоби, таҳлили ва аудит бўйича илмий изланишлар олиб бораётган докторант, тадқиқотчи, магистрант ва юқори курс талабалари, ушбу соҳада фаолият юритаётган амалиётчи мутахассислар илмий-услубий ва амалий қўлланма сифатида фойдаланишлари мумкин.

  • av &#1072, &#1085, &#1082, m.fl.
    811,-

    Ушбу монография бошланғич синф ўқувчиларида ўқиш ва матнни тушуниш кўникмаларини ривожлантиришда илғор хорижий тажрибаларни бошланғич таълимга кенг жорий этиш, ўқувчиларнинг ўқиш саводхонлигини PIRLS халқаро бахолаш тизимига таяниб баҳолашнинг миллий тизимини такомиллаштириш, уларда мустақил ўқиш кўникмаларини ривожлантиришга доир интерфаол топшириқлар тизими, ўқиш ва матнни тушуниш кўникмаларини ривожлантиришнинг методик механизми, технологик босқичлари тўғрисида сўз юритилади.Монография мутахассис-педагоглар, мустақил-тадқиқотчилар, бошланғич синф ўқитувчилари учун мўлжалланган.

  • av &#1072, &#1076, &#1080, m.fl.
    618,-

    Ушбу йилда буюк мутафаккир, давлат арбоби ва саркарда Соҳибқирон Амир Темур Кўрагон бин Муҳаммад Тарағай Баҳодир таваллудининг 685 йиллиги улуғ байрам сифатида нишонланди. Бу ўзбек халқининг ўз миллий қадриятлари ва маънавиятини тиклаш йўлидаги дадил қадами ҳамдир. Шу муносабат билан инсоният тарихида ва Шарқ цивилизациясида улкан из қолдирган Амир Темурнинг маънавий меросини ўрганиш шарқона ҳуқуқий давлат, фуқаролик жамияти қуриш йўлида саъй-ҳаракат қилаётган мамлакат учун ниҳоятда долзарбдир.Соҳибқирон Амир Темур ва бошқа темурий шаҳзодалар ўз шахсий ҳаётларида ислом тасаввуфини эътиқод сифатида қабул қилиб, унинг назарий асосларини чуқур эгаллаган ва сиёсий фаолиятларида унга бевосита амал қилганлар. Тасаввуф шайхлари ва машҳур уламоларини ўз давлат арконлари қаторига қўшиб, уларнинг фикрларидан муҳим сиёсий масалаларни ҳал қилишда фойдаланганлар. Темурнинг ҳукмронлик йилларида Баҳовуддин Нақшбанд, Шайхзода Абу Саид Шайх Қосими Анвор, Шайхзода Низомиддин, Шайх Садриддин, Исҳоқи Ардабели сингарилар яшаган ва жаҳонгирнинг ҳурматини қозонганлар Ушбу йилда буюк мутафаккир, давлат арбоби ва саркарда Соҳибқирон Амир Темур Кўрагон бин Муҳаммад Тарағай Баҳодир таваллудининг 685 йиллиги улуғ байрам сифатида нишонланди. Бу ўзбек халқининг ўз миллий қадриятлари ва маънавиятини тиклаш йўлидаги дадил қадами ҳамдир. Шу муносабат билан инсоният тарихида ва Шарқ цивилизациясида улкан из қолдирган Амир Темурнинг маънавий меросини ўрганиш шарқона ҳуқуқий давлат, фуқаролик жамияти қуриш йўлида саъй-ҳаракат қилаётган мамлакат учун ниҳоятда долзарбдир.Соҳибқирон Амир Темур ва бошқа темурий шаҳзодалар ўз шахсий ҳаётларида ислом тасаввуфини эътиқод сифатида қабул қилиб, унинг назарий асосларини чуқур эгаллаган ва сиёсий фаолиятларида унга бевосита амал қилганлар. Тасаввуф шайхлари ва машҳур уламоларини ўз давлат арконлари қаторига қўшиб, уларнинг фикрларидан муҳим сиёсий масалаларни ҳал қилишда фойдаланганлар. Темурнинг ҳукмронлик йилларида Баҳовуддин Нақшбанд, Шайхзода Абу Саид Шайх Қосими Анвор, Шайхзода Низомиддин, Шайх Садриддин, Исҳоқи Ардабели сингарилар яшаган ва жаҳонгирнинг ҳурматини қозонганлар

  • av &#1072, &#1080, &#1073, m.fl.
    623,-

    Мамлакатимизда ўзбек тилига "давлат тили" мақомининг берилиши миллий идентликнинг тарихий, ижтимоий-сиёсий, маънавий-маърифий жиҳатдан янги сифат босқичига кўтарилиши ва она тилини юксак миллий қадрият сифатида англаш натижасидир. Давлат тили мақоми она тилимиз ривожланиши учун янги уфқларни очди, у илгари бажармаган ёки қисман бажарган янги ижтимоий функцияларни амалга ошира бошлади. Жамият ривожланиши, мамлакат мустақил тараққиёти келажаги тил билан ўзаро боғлиқлиги ушбу жараённи Ўзбекистонда ҳар томонлама илмий ўрганиш муҳимдир. Монографияда ўзбек тилига давлат тили мақоми берилгандан кейинги даврдаги муҳим ижтимоий-сиёсий ўзгаришлар, таълим, ижтимоий-иқтисодий, адабиёт, санъат соҳалардаги ижтимоий вазифалари, глобаллашув шароитида ўзбек тилини ривожлантириш масалаларини ижтимоий-фалсафий аспектларини ўрганилади. Монография тилшунос, файласуф олимлар, олий ўқув юрти профессор-ўқитувчиларга, мазкур соҳада бўйича изланишлар олиб бораётган мутахассислар, магистр ва бакалаврлар талабаларига мўлжалланган.

Gjør som tusenvis av andre bokelskere

Abonner på vårt nyhetsbrev og få rabatter og inspirasjon til din neste leseopplevelse.